Постинг
24.05.2007 13:19 -
между живота и смъртта
Автор: september
Категория: Лични дневници
Прочетен: 622 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2007 13:26
Прочетен: 622 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 24.05.2007 13:26
Стоеше на прага между живота и смъртта.Там ,където се завихряха ветровете.Поставяше се началото на един полет и се слагаше края на друг.
Усещаше мощта под краката си,а всеки повей я тласкаше напред.Хилядите бяха там долу,провалилите се.Като кълба от енергия се преплитаха едно в друго и образуваха жива маса.Не ги виждаше,но чувството за тяхното присъствие я дърпаше като притегателна сила.Горните пък летяха тежко и плавно над главата й.Вирнали носове високо в облаците,не отдаваха никакво значение на скромното й същество.Още преди да беше отредила съдбата й,те вече я причисляваха към множеството.
Изтласкващ замах,ниско бе полетял,и крайчеца на крилото му я издра по бузата.Перата му се обагриха с кръвта на смъртната.А той отдавна бе лишен от такава.Белотата му бе омърсена и другите не трябваше да виждат това.Размаха усилено криле,въртеше се и описваше сложна поредица от маневри.Сякаш искаше да се отърси от нещо срамно.Но ярката багра си стоеше там,на крайчеца на сребристо белите му пера.За първи път от столетия се почувства безпомощен.А те трябваше да са всесилни,нали се рееха из необята на недостижимите за други небеса.В един кратък миг всяка дума казана им от Повелителя рухна в мътното съзнание.Животът му е бил илюзия.Той не искаше това,не безсмъртието бе неговият избор...
Повелителят усети нередност.Сигналът пак идваше от крилата на проблемния.Така му викаха,защото единствено той се противеше да приеме метаморфозата.Правеха му заклинания,тъпчеха го с какви ли не отвари.Така и не можаха да "избистрят" кръвта му.
Този път Повелителят трябваше да се заеме сам и веднъж за винаги да прикючи с тази агония.Но това,което завари го ужаси.Проблемният блъскаше яростно крилете си във върховете на една скала,после се извисяваше в облаците и отново се впускаше към заледените каменни късове.Въздухът лепнеше.Носеше се непознатата миризма на пролята кръв.Повелителят скърши крилата му и ги захвърли при множеството,а те се нахраниха от провала.За кратко щяха да кротуват в своите недра.
От него остана един простосмъртен,който отново трябваше да се научи да върви.Пътят съдираше сребристите стъпала.Придаваше им грубоват вид,но с времето привикна...Дълго вървя,докато не се озова на прага между живота и смъртта.Там,където се завихряха ветровете...Позна я по белега на бузата.Тя е била...
Живееха между два свята.Така и не направиха преломната крачка.Но точно там,на ръба запазиха правото си на избор.Погледите им достигаха по-високо от реещите се в небесата,а ръцете на многото не омърсиха душите им.
Усещаше мощта под краката си,а всеки повей я тласкаше напред.Хилядите бяха там долу,провалилите се.Като кълба от енергия се преплитаха едно в друго и образуваха жива маса.Не ги виждаше,но чувството за тяхното присъствие я дърпаше като притегателна сила.Горните пък летяха тежко и плавно над главата й.Вирнали носове високо в облаците,не отдаваха никакво значение на скромното й същество.Още преди да беше отредила съдбата й,те вече я причисляваха към множеството.
Изтласкващ замах,ниско бе полетял,и крайчеца на крилото му я издра по бузата.Перата му се обагриха с кръвта на смъртната.А той отдавна бе лишен от такава.Белотата му бе омърсена и другите не трябваше да виждат това.Размаха усилено криле,въртеше се и описваше сложна поредица от маневри.Сякаш искаше да се отърси от нещо срамно.Но ярката багра си стоеше там,на крайчеца на сребристо белите му пера.За първи път от столетия се почувства безпомощен.А те трябваше да са всесилни,нали се рееха из необята на недостижимите за други небеса.В един кратък миг всяка дума казана им от Повелителя рухна в мътното съзнание.Животът му е бил илюзия.Той не искаше това,не безсмъртието бе неговият избор...
Повелителят усети нередност.Сигналът пак идваше от крилата на проблемния.Така му викаха,защото единствено той се противеше да приеме метаморфозата.Правеха му заклинания,тъпчеха го с какви ли не отвари.Така и не можаха да "избистрят" кръвта му.
Този път Повелителят трябваше да се заеме сам и веднъж за винаги да прикючи с тази агония.Но това,което завари го ужаси.Проблемният блъскаше яростно крилете си във върховете на една скала,после се извисяваше в облаците и отново се впускаше към заледените каменни късове.Въздухът лепнеше.Носеше се непознатата миризма на пролята кръв.Повелителят скърши крилата му и ги захвърли при множеството,а те се нахраниха от провала.За кратко щяха да кротуват в своите недра.
От него остана един простосмъртен,който отново трябваше да се научи да върви.Пътят съдираше сребристите стъпала.Придаваше им грубоват вид,но с времето привикна...Дълго вървя,докато не се озова на прага между живота и смъртта.Там,където се завихряха ветровете...Позна я по белега на бузата.Тя е била...
Живееха между два свята.Така и не направиха преломната крачка.Но точно там,на ръба запазиха правото си на избор.Погледите им достигаха по-високо от реещите се в небесата,а ръцете на многото не омърсиха душите им.
Търсене
За този блог
Гласове: 3517
