Безброй пъти ще се сбогувам 
когато отивайки си гръб ми обръщаш
И дори вече чужд ,ще се страхувам 
че няма с ръце да ме обгръщаш
Подминаваш ме просто като приятел 
но в допира има нещо изтинало
сега аз съм под общия знаменател 
достойна за твоето минало
Не бих могла да върна оня трепет 
над който много след мен са градили 
Оставам насаме със нежния шепот
на откраднати спомени и копнежи прогнили