Постинг
28.04.2010 08:02 -
утро след дъжд
Забравям и последната си мисъл
аз никога не ги овековечавам
и тъй случайно, тъй нехайно
все по нещичко така забравям
Да можех да разкажа, а аз не мога ...
Да можех да покажа, а то няма и посока ...
Аз просто се усмихвам
на утрото, усмихнато сякаш само за мен
Дъждът е, той отмил е всичко
Оставил ми е само свежестта на въздуха
и аз дишам, но не потребно
Насладата ме кара да се самозабравя
И аз изчезвам като онази мисъл
Политам в светлата безпаметност
Празнотата ме кара да се чувствам
толкова истинска
полазена от тръпка на желание.
аз никога не ги овековечавам
и тъй случайно, тъй нехайно
все по нещичко така забравям
Да можех да разкажа, а аз не мога ...
Да можех да покажа, а то няма и посока ...
Аз просто се усмихвам
на утрото, усмихнато сякаш само за мен
Дъждът е, той отмил е всичко
Оставил ми е само свежестта на въздуха
и аз дишам, но не потребно
Насладата ме кара да се самозабравя
И аз изчезвам като онази мисъл
Политам в светлата безпаметност
Празнотата ме кара да се чувствам
толкова истинска
полазена от тръпка на желание.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3517